Мистик Фолс преди 10 години.

Мислех си нещо и литнах с него и отидox до едни храсти и казах:
- Много си грозен не заслужава да живееш. - след усмивката ми. Докоснах му главата и я откъснах като му отгризах малко от лицето и устната ми се изцапав кръв. Върнах се а тя ме забеляза на устната, веднага я избърсах

-Трябваше.. нямаше как!
-Все пак той е гробар не трябва да се обръща достатъчно внимание на такива мелези.
-Удряй ме не ме боли

Засмях се и казах :
-Няма страшно Ел. - хванах я и излетяхме двамата след което пристигнаха пред една голяма и тъмна къща. Тя си отвоеи устата а аз казах:
-Шшшт! - вкарах я в къщата МИ и я сложих на моето легло, а аз си сложих дюшек на земята и двамата заспахме

Дойде сутринта. Събудих се още в 3:30 гледах красивото личице на Елена - вампирът. Станах отидох в банята оправих се, обляках се и тръгнах към кухнята. Направих си сутрешното кафе и започнах да пия. От спалнята се чу шум явно и Еленка се беше събудила.

Чух че се опитва да излиза, бях сложил щит за вампири. Дори аз не можех да го махна, сега беше време да я убия исках да се изхраня с нещо. Бавно отидох до нея и казах:
- Вампири не могат да излязат от тук, сложиха ми този щит, не мога да го махна - на лицето му се появи голяма и широка усмивка.
- Това е гадно, нали Елена? - попитах и с бързина я хванах за гърлото. Усещах страха и, беше много хубаво да го усещам.

Тя пак ме наръга в гръдния кош паднах на земята и го извадих от мен целия кол и пак казах:
- Ех стига си ме пробождала знаеш че ще се оправя! - хаванах я за гушата и я ударих в щита по нея се стече голямо и мощно елекричество което я разтресе:
- Обичам лошите момичета!

След като я удари в щита се сети. Щом вампир не може да излезе, значи демон ще може.
- Нека те видим - грабна го и го хвърли в камъните извън къщата. Пристъпи през щита и излезе навън. После отиде до него и му каза:
- Играта започна - усмихна се злобно и го ухапа като източи почти цялата му кръв.
- Довиждане! - каза и със скоростта си тръгна нанякъде из гората.

П.П. Да започне да ме гони!

- Мамка му - казах аз и с най-голямата си скорост литнах на високо, видях я и я хванах за яката и я качих във въздуха. Тя падна. Веднага се втурнах към нея и я хванах:
- Хванах те - усмихнах и се и я зафучих към едно дърво като си пукна главата и се свлече на земята.

- ИМАМ СИ РЕЗЕРВНИ - набързо си го смених и се зафучих към нея. Започнах да я удрям и удрям с тукати докато падна и казах:
- Глупачка, как можа? - изхилих се дяволски и изчезнах във въздуха на най-високото дърво.

Тя ме накара да падна и ме удари с камък. Затворих очи и дишах много тежко и задъхано все едно съм бялагал из целия град без да спирам. Това ме довърши, крилата ми се прибраха, а аз останах на земята опитвайки се да стана, но не можах. Исках помощ, бяхме само двамата с Елена. Дали щеше да ме убие??!!

Плюех много кръв, но нямаше да се откажа и казах:
- Още една женска. Ъъм и то демон. Харесва ми - усмихнах се и отново си оправих раните станах и започнах да бягам в гората и стигнах до едно езерце с кладенец. Отворих капака му и видях че е много дълбок и скочих в него целия бях мокър до кости. Чаках да видя дали ще ме забележат..

Имаше огън викове... не издържах. Излезнах и тръгнах да ритам с крак в лицето Ел, на нея и текна кръв. Когато се опитах да ударя Елена тя ме хвана за гушата, но реагирах и я ударих в корема. Тя изпъшка и вникнах в дълбоко в главата и мислите на Елена като я погледнах с кристално сините си очи:
- Може да си хубава и да искаш да ме убиеш, но си те харесвам - намигна и и отиде до другата демонка като и каза:
- Ти си демон как може да дружиш с ВАМПИР?