Брой мнения : 2 Reputation : 0 Join date : 24.09.2011
Още беше едва първия ми ден тук и вече взе да ми доскучава. Хората не ми допаднаха особено, бяха свити, мрачни и скучни най-вече. Този град определено имаше нужда да бъде разведрен малко, можеше и да подпомогна малко с това, нямаше да ми е никак трудно, но на тях нямаш да се хареса. Но нека не правя разрухи още от първия ден. Разглеждах малкия град като реших да го огледам и в по-самотните му места. Околностите например, гората. Като някакъв демон обичах да се скитам из горите. А и там винаги при пълнолуния се събираха глутниците. Хах, колко жалки бяха. Правят се на недостъпни. С тези мисли бях тръгнал и към моста. Не бях усетил на къде съм тръгнал, а и бях се загледал надолу към земята. Изведнъж от нищото се блъснах в някакво момиче, което не бях видял. - Хей, внимавай! Казах троснато срещу нея, но щом я видях леко се смекчих. - Да де, по-скоро.. простете.
Брой мнения : 2 Reputation : 0 Join date : 23.09.2011
Пристигнах в града.. След 16 часов полет най-сетне слязох от самолета. Свалих слънчевите очила и се огледах. Градчето ми изглеждаше прекалено тихо.. Посветих целия ден на манипулации в хотела, като масаж и тем подобни. Скуката ме налегна и реших да се разходя и да убия някого за развлечение. Сложих къси дънкени панталони и черна туника и (както винаги) високи токчета. Оставих косата ми свободно спуснат и тръгнах. Не вървях доста и се озовах до моста при водопада. Изглеждаше хубаво. Тъкмо, когато щях да се огледам за жертви.. именно аз станах такава. Жертва на сблъсък. В началото съществото пред мен (не беше човек 100%) беше доста груб. След като ме видя обаче се смути. -Няма за какво. -Отвърнах набързо, преглеждайки го от глава до пети. -Мъжете вечно не гледате краката си, а между тях. -Добавих иронично.