Тук си създавате човек!
Екипа на rpg-vampirediaries.bulgarianforum.net
Join the forum, it's quick and easy
The Vampire Diaries RPG!
Вход
Latest topics
Г Л А С У В А Й Т Е!
Създайте си човек!
+2
Alexandra James
Елена Гилбърт
6 posters
Съобщение [Страница 1 от 1]
2 Re: Създайте си човек! Пет Сеп 16, 2011 4:59 pm
Alexandra James
Човек!
Blake Lively
Име:
Александра Джеймс
Истинско име - Александра Удинов
Години:
20 години
Външен вид:
Александра е доста атрактивна жена. Има бели зъби и чаровна усмивка, която в същото време е доста секси. Косата 'и е руса и разнася аромат на ванилия и рози и е копринена на допир. Има сини очи, за които често 'и завиждат. Секси тяло, което поддържа с тичане или плуване. Очарователен външен вид. Обича да се лакира и да експериментира с временни татуировки, които издържат около седмица, но не и повече.
Характер:
Александра е лъчезарна, винаги усмихната и позитивна личност. Умна и красива, завладява всяко момче, което си поиска. За всички тя е кучката, в която гаджетата им се влюбват и е същинско зло. Но това далеч не е така. Колкото и зла да я изкарват всички Алекс има добро сърце и не би направила на никому зло, освен ако той или тя не нарани неин близък човек. Тогава е способна на всичко. Би направила всичко за приятелите си. Винаги е до тях. Подкрепя ги в трудни моменти, развеселява ги и прави всичко за тях, защото наистина е много добър човек. Не я интересува много мнението на останалите, освен на семейството и приятелите. Тя е такава, каквато е. Ако на някой не му харесва това да не я гледа и обсъжда толкова. И колкото и богати да са родителите на Лекси и колкото и връзки да имат, Александра никога не би се възползвала от тях. Предпочита сама да постига целите си, макар че би било много лесно с връзките на майка 'и и баща 'и. Всички я мислят за глупава, защото е блондинка и мислят, че не е способна на нищо. Но точно там се лъжат. Алекс е способна на много неща и изобщо не е глупава. Тя е наистина невероятен човек с добро сърце и винаги е там за приятелите си.
История:
Истинското име на Александра Джеймс е Александра Удинов. Дъщеря на убития руски олигарх Николай Удинов и съпругата му, които били убити, когато Александра била все още дете. Николай притежавал компания за милиярди долара на име Зетров, което избрал с помощта на малката си дъщеря и която била единствената наследница на компанията. Но Николай имал и много врагове, които го искали мъртъв, за да може да вземат компанията му и властта му.
Така един ден в голямото имение нахлули тридесетима въоръжени наемни убийци и целта им била да избият всеки един от семейство Удинов. Охранителите не могли да се справят с тях и затова били убити. След това прислужничките и накрая дошъл ред на семейство Удинов. Убили майката на Александра пред очите на баща ѝ. Но той избягал и отишъл в стаята на малката си дъщеря. Александра седяла на леглото и била увеличила музиката на айфона си до край и не можела да чуе всичките изстрели и нахлуването на убийците. Когато баща ѝ влязъл в стаята ѝ целият с кръвта на майка ѝ Александра се паникьосала. Не знаела какво става и нищо не разбирала. Все пак била само на дванадесет години. Баща ѝ казал да се скрие под леглото, защото чул, че те идват. Александра така и направила. Скрила се под леглото, но от там се виждало всичко. Баща ѝ бил убит пред очите на малкото момиченце и след това голямото имение било подпалено. Всички смятали, че Александра е загинала в пожара заедно със семейството си. Но един от наемните убийци се смилил над нея и я изнесъл без никой друг да разбере. Алекс била още малка да разбере всичко случващо се. Но била съкрушена след убийството на майка ѝ и баща ѝ. Знаела само, че лошите хора са ги убили, а не, че са загинали в пожар. Все пак малката била свидетелка на убийството на баща ѝ. Човека, който я спасил ѝ казал, че никога не трябва да казва на никой коя всъщност е. Ако някой разбере, че дъщерята на Николай Удинов е жива ще я преследва докато не я убие, за да може Николай Удинов да няма наследници. Изпратил малкото момиче с един кораб за САЩ, където брат му щял да се грижи за нея. Но Александра така и не пристигнала в САЩ. Корабът бил спрян от руски мафиоти. Александра попаднала в техните ръце. Мафиотите се занимавали с продаване на млади момичета като Александра за пари, както и с дрога. Александра още на ранна 13 - годишна възраст била продавана всеки ден на най - различни педофили, мафиоти и правила какво ли не за тях. Но какво друго можела да направи? била прекалено слаба, за да се отърве от всичко това. Но това ме пречупило духа 'и и продължила да мисли как да се отърве от това ужасно място. А в същото време всяка нощ била наемана от най - различни боклуци, за да ги задоволява или да пробва новите видове дрога и какво ли още не.
Един ден, 18 - годишната Александра, след няколко месеца планиране, успяла да се измъкне. Настроила всички момичета от ''завоеванията на Владимир'' (така са се наричали всички момичета, които Владимир е отвлякъл от семействата им или просто е намерил на улицата и сега с тяхна помощ се прехранва). Момичета точно като Александра. Те вдигнали бунт и докато хората на Владимир се опитвали да потошът бунта Александра се измъкнала от таен тунел. Направила всичко необходимо, за да изчезне от лицето на земята. Преименувала се на Александра Джеймс, защото знаела, че Владимир ще си помисли, че никога не би използвала това има и ще я търси под някакво друго. Заминала за малко градче на име Мистик Фолс и просто се опитва да забрави всичко от миналото си, което не спира да я преследва.
Допълнително:
~ Любим сезон е зимата.
~ Любимото 'и число е 8.
~ Любимото 'и цвете е люляк.
~ Любимите 'и бонбони са Toffifiee.
~ Любимата 'и актриса е Рейчъл МакАдамс.
~ Обожава шоколада. <3
~ Любимите 'и цветове са синьо, лилаво и зелено.
~ Има куче на име Майло.
~ Владее руски, английски, френски, немски и италиански език.
~ Също така учи таекуон-до и карате.
~ Когато е разстроена обича да се качва на покрива на сградата, в която живее и да хвърля по минувачите водни балони.
~Когато е ядосана обича да си го изкарва на боксовата круша или да тича из природата с приятна музика на айфона си.
Последната промяна е направена от Alexandra James на Съб Сеп 17, 2011 7:55 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти
3 Re: Създайте си човек! Пет Сеп 16, 2011 5:02 pm
Елена Гилбърт
Администратор!
Одобрена си добре дошла!
4 Re: Създайте си човек! Пет Сеп 16, 2011 8:08 pm
Hanna Flowers
Човек!
Miranda Kerr
Хана Флауърс
Първоначално родителите й са мислели да я кръстят Джулс или Елизабет, но когато
съзряват личицето й за първи път и двамата казват в един глас, че името й ще бъде Хана.
*****
18
*****
12 клас е, но учи вкъщи
Дълга коса? До миналата година да. Докато не решава да се подстриже доста късо. Но не се чувства женствена с къса коса, подстригва я рядко, за да порасне бързо. Твърдо "НЕ" на екстеншъните, изкуствения маникюр, силикона и т.н. Винаги е била естествена, а и я е страх от игли, което също я държи настрана от всякакъв вид пластични операции. Отива й както безцветният гланц, така и яркото червено червило. Знае къде е мястото й, според това и се облича и гримира подобаващо - зависи от времето и мястото. Често носи рокли, но не е случайност, ако обуе панталон, дънки или клин. Нисичка е, за това ходи предимно на средно-висок ток. Всъщност когато е с равна подметка по-бързо я заболяват краката, ако се разхожда дълго, отколкото ако е с ток. Висока е 1.65
Характерът й отговаря на външния вид - до известен смисъл семпъл, леко загадъчен и определено женствен. Мрази да я лъжат, вероятно защото самата тя не лъже, не е и лъгана досега. От малка нейните родители й казват истината за всичко. С годините упоритото малко момиченце с къса руса косичка и винаги получаващо това, което иска, защото сама го прави, израства като такава личност и печели уважението на хората край нея - било то съученици и приятели, до съдружници и клиенти на баща й. Хана от малка си играе с куклите си, спазвайки етикета като една малка принцеса, оттам досега без да забрави никоя част от него. Най-добрата приятелка на
света, за тези които имат честта да се нарекат нейни такива.
Единствената й страст са порцелановите кукли. Килерът, разположен от едната страна на стаята й, от преди години е трансформиран в един голям замък, пълен с красиви порцеланови кукли. Като малка всяка вечер Хана взима в леглото си по една кукла, следващата вечер -друга и така докато се изредят всички. А междувременно получава като подаръци нови.Положителни черти: Рядко остава нещата си разхвърляни (това е предимно, когато е много изморена или няма време), но винаги когато заминава на почивка или където и да е - подрежда стаята си по-добре, отколкото няколко чисатачки биха го направили.
Отрицателни черти: Единствените две неща, които може да сготви, започват с буквата "С" и са сандвич и салата, но има много опити (пълни провали) в кухнята.
Харесва: Драматичните филми като Армагедон и Пърл Харбър, също и Бони и Клайд.
Песни, които най-често не са най-новите излязли в ефир.
Не харесва: често да ходи по дискотеки и клубове
Рождения си ден празнува на 19 септември, защото проплаква минутки след полунощ
на 18 срещу 19. Майка й не работи, но се занимава с благотворителност, а баща й притежава верига хотели. Целият си живот прекарва в Ориндж Каунти, но мечтае да живее в Ню Йорк или поне да прекара една зима там.
Хана получава вниманието на учителите си не заради финансите на семейството
си, а заради участията й в училищни проекти, помощта й при организирането им, поемането на инициативи и най-вече защото от първи клас е отговорник на класа, а към това се отнася много отговорно. В 11 клас вече е и председател на ученическия съвет в гимназията в Ориндж Каунти. Макар повечето приятелства да ги създава в точно там, единственото момиче, с което е най-близко, познава от детската градина.
Мечтата й е да се занимава с мода, вероятно редактор в някое модно списание, но когато поотраства се насочва към бизнеса, а по-късо и към правото. Лоша черта от характера й е, че се влюбва доста лесно. Много е романтична и чрез романтика е най-лесно някой да спечели сърцето й.Всъщност се е влюбвала един-единствен път - в детската градина, така че в действителност не знае какво наистина представлява любовта, както е чувството, когато човек е влюбен.
На 16 години, една идея се заражда в главата й и тя постепенно я осъществява. Започва с обикновени 10-минутни клипове в ютуб, на тема красота и мода. С времето качва в сайта за видео споделяне, клипове и относно стила на живот, здравословно хранене, организиране и масово подреждане на стаи, апартамент и т.н., споделя идеите си относно вътрешния дизайн, както и любимите си модни марки. Създава блог близо година след първото си пуснато в интернет видео, още идеи се пораждат в главата й, и всичко това отнема голяма част от времето й. Местейки се в Мистик Фолс за последната си учебна година тя решава да бъде домашна ученичка - не ходи на училище, а взема части уроци в дома си. В момента работи по два проекта - пускане на пазара нейна собствена линия бижута и козметични продукти и пише книга, за
която все още не е сигурна дали иска да публикува.
- Има невероятен глас и обича да пее
- Когато не е в настроение си пуска тъжен филм или тъжна песен или препрочита тъжния край на някоя любима книга
- Обожава три неща: пица, кучета и пица
- Винаги се забърква с лоши момчета и мъже, макар да е по спазването на правилата
- В гимназията е главна мажоретка
- Въпреки, че е домашна ученичка и заетостта й, има намерение да продължи с работата си в организациите, в който е членувала досега, но е прехвърлена в центровете им в Мистик Фолс, на тези, които имат
Хана Флауърс
Първоначално родителите й са мислели да я кръстят Джулс или Елизабет, но когато
съзряват личицето й за първи път и двамата казват в един глас, че името й ще бъде Хана.
*****
18
*****
12 клас е, но учи вкъщи
Дълга коса? До миналата година да. Докато не решава да се подстриже доста късо. Но не се чувства женствена с къса коса, подстригва я рядко, за да порасне бързо. Твърдо "НЕ" на екстеншъните, изкуствения маникюр, силикона и т.н. Винаги е била естествена, а и я е страх от игли, което също я държи настрана от всякакъв вид пластични операции. Отива й както безцветният гланц, така и яркото червено червило. Знае къде е мястото й, според това и се облича и гримира подобаващо - зависи от времето и мястото. Често носи рокли, но не е случайност, ако обуе панталон, дънки или клин. Нисичка е, за това ходи предимно на средно-висок ток. Всъщност когато е с равна подметка по-бързо я заболяват краката, ако се разхожда дълго, отколкото ако е с ток. Висока е 1.65
Характерът й отговаря на външния вид - до известен смисъл семпъл, леко загадъчен и определено женствен. Мрази да я лъжат, вероятно защото самата тя не лъже, не е и лъгана досега. От малка нейните родители й казват истината за всичко. С годините упоритото малко момиченце с къса руса косичка и винаги получаващо това, което иска, защото сама го прави, израства като такава личност и печели уважението на хората край нея - било то съученици и приятели, до съдружници и клиенти на баща й. Хана от малка си играе с куклите си, спазвайки етикета като една малка принцеса, оттам досега без да забрави никоя част от него. Най-добрата приятелка на
света, за тези които имат честта да се нарекат нейни такива.
Единствената й страст са порцелановите кукли. Килерът, разположен от едната страна на стаята й, от преди години е трансформиран в един голям замък, пълен с красиви порцеланови кукли. Като малка всяка вечер Хана взима в леглото си по една кукла, следващата вечер -друга и така докато се изредят всички. А междувременно получава като подаръци нови.Положителни черти: Рядко остава нещата си разхвърляни (това е предимно, когато е много изморена или няма време), но винаги когато заминава на почивка или където и да е - подрежда стаята си по-добре, отколкото няколко чисатачки биха го направили.
Отрицателни черти: Единствените две неща, които може да сготви, започват с буквата "С" и са сандвич и салата, но има много опити (пълни провали) в кухнята.
Харесва: Драматичните филми като Армагедон и Пърл Харбър, също и Бони и Клайд.
Песни, които най-често не са най-новите излязли в ефир.
Не харесва: често да ходи по дискотеки и клубове
Рождения си ден празнува на 19 септември, защото проплаква минутки след полунощ
на 18 срещу 19. Майка й не работи, но се занимава с благотворителност, а баща й притежава верига хотели. Целият си живот прекарва в Ориндж Каунти, но мечтае да живее в Ню Йорк или поне да прекара една зима там.
Хана получава вниманието на учителите си не заради финансите на семейството
си, а заради участията й в училищни проекти, помощта й при организирането им, поемането на инициативи и най-вече защото от първи клас е отговорник на класа, а към това се отнася много отговорно. В 11 клас вече е и председател на ученическия съвет в гимназията в Ориндж Каунти. Макар повечето приятелства да ги създава в точно там, единственото момиче, с което е най-близко, познава от детската градина.
Мечтата й е да се занимава с мода, вероятно редактор в някое модно списание, но когато поотраства се насочва към бизнеса, а по-късо и към правото. Лоша черта от характера й е, че се влюбва доста лесно. Много е романтична и чрез романтика е най-лесно някой да спечели сърцето й.Всъщност се е влюбвала един-единствен път - в детската градина, така че в действителност не знае какво наистина представлява любовта, както е чувството, когато човек е влюбен.
На 16 години, една идея се заражда в главата й и тя постепенно я осъществява. Започва с обикновени 10-минутни клипове в ютуб, на тема красота и мода. С времето качва в сайта за видео споделяне, клипове и относно стила на живот, здравословно хранене, организиране и масово подреждане на стаи, апартамент и т.н., споделя идеите си относно вътрешния дизайн, както и любимите си модни марки. Създава блог близо година след първото си пуснато в интернет видео, още идеи се пораждат в главата й, и всичко това отнема голяма част от времето й. Местейки се в Мистик Фолс за последната си учебна година тя решава да бъде домашна ученичка - не ходи на училище, а взема части уроци в дома си. В момента работи по два проекта - пускане на пазара нейна собствена линия бижута и козметични продукти и пише книга, за
която все още не е сигурна дали иска да публикува.
- Има невероятен глас и обича да пее
- Когато не е в настроение си пуска тъжен филм или тъжна песен или препрочита тъжния край на някоя любима книга
- Обожава три неща: пица, кучета и пица
- Винаги се забърква с лоши момчета и мъже, макар да е по спазването на правилата
- В гимназията е главна мажоретка
- Въпреки, че е домашна ученичка и заетостта й, има намерение да продължи с работата си в организациите, в който е членувала досега, но е прехвърлена в центровете им в Мистик Фолс, на тези, които имат
5 Re: Създайте си човек! Съб Сеп 17, 2011 10:26 am
Елена Гилбърт
Администратор!
Одбрена си, добре дошла!
6 Re: Създайте си човек! Съб Сеп 17, 2011 11:04 am
Елодия Гилбърт
Човек!
1. Снимка:
Kaya Scodelario
2. Име:
Елодия Джеймс Паркър.. ako може името да е само с името и фамилията
3.Възраст :
18
4.Външен вид :
Ел е едно красиво и слабо момиче, което почти не докосва храната. Вегетарианка е и обича плодовете. Не яде много тестени храни, но постоянно се тъпче със всякакви шоколади и плодове, но все пак ги консумира умерено. Никой не иска да е с ужасна фигура. Тренира редовно.. ее тя нарича бягането тренировка, но все пак има доста секси тяло. Лъчезарната и усмивка придава на сексапила и още повече блясък, а кристално сините и очи създават един прекрасен поглед. Дори изпитваш удоволствие докато я гледаш, зависи от емоцията обаче. Когато е намръщена и ядосана в погледа и се чете само гняв, а когато е весела естествено само радост. Облича се доста арогантно. Носи по лицето си ужасно много грим, макар че естественото и аз си е много по-красиво. Тесните дънки са и нейна марка и никога не би се отказала от този стил.
5.Характер :
Много буйно момиче е и най-вече арогантно с останалите, но това не значи че не може да се държи мило. Напротив може, но просто това и държание е единствено и само зареди детството където постоянно била нараняваното момиче и посмешището на училището, квартала и града- грубо казано. Сега не иска дори да изпитва и капка тъга зареди случилото и се преди години. Опитва се да бъде нещо различно и и се получава. Никога не си е позволявала да издрънка на някого някоя тайна, но естествено тя винаги е лъгана и манипулираната, но не иска да повтаря тази грешка. Никога не е намирала правилните хора на които да се доверява, но много лесно прави това, а после прощава по уникално трудед начин. Мрази да я лъжат, но тя често го прави. Характера и може да се каже, че е едно много даже прекалено лудо момиче което способно на всичко. Има ужасно много тайни, които лесно споделя.
6.Предистория :
Госпожица Паркър е имала едно ужасно детство. Родена е в Лондон. Първоначално всичко е било повече от перфектно. Тя е едно извън брачно дете. Майка и е обикновенна, а баща и един ужасен мъж, който на всичкото отгоре не е човек. Всъщност самата Елодия не знае все още. Тя живее с майка си и другия си баща, който не и е биологичен но с майка и се обичат. Всичко върви превъзходно, но след като момичето навършва дванадесет тя разбира че това не е истинския и баща. Вече наистина разбира много неща и се моли на майка си поне да се срещнат. Естествено се съгласява. Срещата минава доста добре. Двамата се опознават и след това следва и че тя иска да остане да живее с него, но майка и Клара е преживяла прекалено много тревоги с този мъж и не пуска малкото момиченце. Баша Джеймс и прави всичко възможно да си я върне и накрая успява, но се оказва че той е наемен убиец, който познава ужасно много гадни хора, които се привързват с Ел. На петнадесет е изнасилена от един от приятелите и и отвлечена. Цяла година му следвала и той се възползват от нея, мъжа който се оказал и вампир и след като най-накрая тя успяла да избяга се озовала в Европа. Трябвало да събира пари за да се върне в родната си страна. С ужасно много труд се връща на седемнадесет и намира роднините си мъртви. Майка и небиологичния били убити в къщата им, а на врата имало бележка от Джеймс на която пишело "Защо избяга?"
Та той дори не подозирал какво се случва. Бясна се срещнала с него и му обеснила всичко, но той не и повярвай. Започнал да я бие и след като и причинил доста синини изчезнал а Елодия останала съвсем сама. Решила да дойде тук при леля си. Разказала всичко и останала при нея, но след година и тя починала в катастрофа. Живее с едно момиче и се надява да намери хора които да и помогнат да премахне гадните спомени.
7.Допълнителна информация :
Пуши и пие! Мрази децата, но обича животните. Когато била в Европа се срещнала хора, с които са се сприятелили. Един от тях, харесвал Елодия. И тя имала чувства, но не знае дали отново ще ги срещне садбата.
Kaya Scodelario
2. Име:
Елодия Джеймс Паркър.. ako може името да е само с името и фамилията
3.Възраст :
18
4.Външен вид :
Ел е едно красиво и слабо момиче, което почти не докосва храната. Вегетарианка е и обича плодовете. Не яде много тестени храни, но постоянно се тъпче със всякакви шоколади и плодове, но все пак ги консумира умерено. Никой не иска да е с ужасна фигура. Тренира редовно.. ее тя нарича бягането тренировка, но все пак има доста секси тяло. Лъчезарната и усмивка придава на сексапила и още повече блясък, а кристално сините и очи създават един прекрасен поглед. Дори изпитваш удоволствие докато я гледаш, зависи от емоцията обаче. Когато е намръщена и ядосана в погледа и се чете само гняв, а когато е весела естествено само радост. Облича се доста арогантно. Носи по лицето си ужасно много грим, макар че естественото и аз си е много по-красиво. Тесните дънки са и нейна марка и никога не би се отказала от този стил.
5.Характер :
Много буйно момиче е и най-вече арогантно с останалите, но това не значи че не може да се държи мило. Напротив може, но просто това и държание е единствено и само зареди детството където постоянно била нараняваното момиче и посмешището на училището, квартала и града- грубо казано. Сега не иска дори да изпитва и капка тъга зареди случилото и се преди години. Опитва се да бъде нещо различно и и се получава. Никога не си е позволявала да издрънка на някого някоя тайна, но естествено тя винаги е лъгана и манипулираната, но не иска да повтаря тази грешка. Никога не е намирала правилните хора на които да се доверява, но много лесно прави това, а после прощава по уникално трудед начин. Мрази да я лъжат, но тя често го прави. Характера и може да се каже, че е едно много даже прекалено лудо момиче което способно на всичко. Има ужасно много тайни, които лесно споделя.
6.Предистория :
Госпожица Паркър е имала едно ужасно детство. Родена е в Лондон. Първоначално всичко е било повече от перфектно. Тя е едно извън брачно дете. Майка и е обикновенна, а баща и един ужасен мъж, който на всичкото отгоре не е човек. Всъщност самата Елодия не знае все още. Тя живее с майка си и другия си баща, който не и е биологичен но с майка и се обичат. Всичко върви превъзходно, но след като момичето навършва дванадесет тя разбира че това не е истинския и баща. Вече наистина разбира много неща и се моли на майка си поне да се срещнат. Естествено се съгласява. Срещата минава доста добре. Двамата се опознават и след това следва и че тя иска да остане да живее с него, но майка и Клара е преживяла прекалено много тревоги с този мъж и не пуска малкото момиченце. Баша Джеймс и прави всичко възможно да си я върне и накрая успява, но се оказва че той е наемен убиец, който познава ужасно много гадни хора, които се привързват с Ел. На петнадесет е изнасилена от един от приятелите и и отвлечена. Цяла година му следвала и той се възползват от нея, мъжа който се оказал и вампир и след като най-накрая тя успяла да избяга се озовала в Европа. Трябвало да събира пари за да се върне в родната си страна. С ужасно много труд се връща на седемнадесет и намира роднините си мъртви. Майка и небиологичния били убити в къщата им, а на врата имало бележка от Джеймс на която пишело "Защо избяга?"
Та той дори не подозирал какво се случва. Бясна се срещнала с него и му обеснила всичко, но той не и повярвай. Започнал да я бие и след като и причинил доста синини изчезнал а Елодия останала съвсем сама. Решила да дойде тук при леля си. Разказала всичко и останала при нея, но след година и тя починала в катастрофа. Живее с едно момиче и се надява да намери хора които да и помогнат да премахне гадните спомени.
7.Допълнителна информация :
Пуши и пие! Мрази децата, но обича животните. Когато била в Европа се срещнала хора, с които са се сприятелили. Един от тях, харесвал Елодия. И тя имала чувства, но не знае дали отново ще ги срещне садбата.
7 Re: Създайте си човек! Съб Сеп 17, 2011 11:12 am
Елена Гилбърт
Администратор!
Одобрена си, добре дошла! Ммм само не разбрах - да ти сменям ли името?!
9 Re: Създайте си човек! Сря Сеп 21, 2011 3:12 pm
Isabelle Lourence
Човек!
Име: Изабел Джейк Лоранс
Години: 18
Дарба: Ноуп, I`m a human.
Раса: Човек
Описание: Висока съм около 1м и 65см, може и малко повече. Тежа около 60кг. Косата ми е много светло кестенява. Дори руса. Но е е естествена, за което съжалявам. :dd: Pонякога я къдря, но попринцип е права. Очите ми са кафеви, но имам тюркоазено сини лещи. Обичам да си нося пусната косата, защото когато е вързана ме стяга, дълга е, все пак, а и не е полезно да е вързана. Обичам да си правя прически, но харесвам правата си коса. Може да се каже, че имам хубава фигура, но от време на време ми излиза някоя пъпка и винаги е от притеснение или нещо такова. Приятелите ми в Калифорния мислеха, че съм секси, но аз не им обръщах внимание. Може и да е било така, но... нямах добри приятелки там, повече се спогаждам с момчетата, отколкото с момичетата.
Характер: За начало - обичам да се запознавам с нови хора. Когато се сближавам с някой, се привързвам много лесно и това много пъти ми е изигравало лоша шега, но въпреки това съм силна и умея да преценявам хората, вече. Добросърдечна съм и състрадателна. Харесва ми да помагам на другите, но зависи до колко те са ми помогнали и до колко ще ми помогнат. Радвам се на малките неща в живота и уважавам всички, независимо какви са. Обичам да стоя на лунна светлина и да мисля за бъдещето, а в някои случаи и за миналото. А в краен случай - за настоящето. Много обичам да свиря на пиано и на китара, а най - много да пея. Танцувам Хип - хоп, макар, че няма нищо общо с пианото, ако колкото до китарата - свиря на нея, за да мога да си акомпанирам за пеенето. Обичам да слушам бавни балади, но си падам и по бързите Дъп Степове. Всяка сутрин ходя да бягам, поне в Калифорния, а тук зависи дали ще ме е срам.
История: Ами... родена съм 1993 в Калифорния. Учех там, беше доста забавно, но когато ми казаха че ще се местим останах с отворена уста, а когато мама ме подмина ми я затвори. Почувствах се сякаш напусках убежището си, беше гадно, но обичам да се запознавам с нови хора и да откривам нови места. Пък и няма как да остана сама там. Тук ми харесва, доста уютно е ии... е приятно за живеене. Още не съм се запознала с никой, но предполагам, че ще ми допаднат хората тук. Ако не - е, нямам друг избор, после ще го мислим. Когато бях малка, много обичах да ходя с татко на риба. Беше ми толкова приятно. През 2006 се блъснахме в друга кола. Отивахме към баба, тя в един много малък град до Калифорния, тогава ни блъсна пиян шофьор. Ние не пострадахме много, само татко - нещо с главата, така и не ми казаха, но вече е жив и здрав. Мама... тя.. си беше ударила главата в стъклото и имаше кръв, а когато излезна, за да дойде до мен и после до татко и нямаше нищо. Заклевам се, видях много добре, че имаше кръв, беше ранена. После разбра защо, когато се порових малко в интернет и в дневниците в забранената и стая. Добре, че не ме беше видяла, защото сигурно щеше да ми даде да пия от кръвта и а след това да ме убие. Тя беше вампир, от тогава знам всичко за вампирите, но не съм и казала, че знам за самата нея. Въпреки това пия върбинка и тя едва ли е останала така, без да го разбере, сигурно я надушва. Не знам... простоо... бях потресена от това, че не ми е казала. Та аз съм и дъщеря, а ако срещна някой вампир. Какво ще стане? Как ще реагирам, как ще се пазя, ако нямах познанията, които бях научила заради нея. Човека в другата кола беше в доста тежко състояние, отново така и не ми казаха, бях малка, никой нищо не ми казваше. Тогава на мен ми се беше забило стъкло в лявото рамо. Изкараха го, нямаше проблеми, но имам белег, който е доста голям. | Най - добрия ми приятел в Калифорния живееше срещу нас. Имахме почти еднакви къщи, а бащите ни работеха на едно и също място. Майките ни също бяха най - добри приятелки. Следователно и ние си допаднахме. Правехме всичко заедно, защитавахме се, когато някой го нараняваше, особено момиче, отивах и и се карах, докато не му се извини, бяхме като брат и сестра. Това беше Блейк. Когато беше на 13 обаче те заминаха за тук, където сме ние сега. Надявам се да ме помни! Е, това е горе долу...
Допълнително: Мрази цигарите, дрогата и пиенето, но това не означава, че не е пробвала всичките. Обича да си поръчва пица и да я яде на прозореца в стаята си.
Лик: Kate Hudson:
Години: 18
Дарба: Ноуп, I`m a human.
Раса: Човек
Описание: Висока съм около 1м и 65см, може и малко повече. Тежа около 60кг. Косата ми е много светло кестенява. Дори руса. Но е е естествена, за което съжалявам. :dd: Pонякога я къдря, но попринцип е права. Очите ми са кафеви, но имам тюркоазено сини лещи. Обичам да си нося пусната косата, защото когато е вързана ме стяга, дълга е, все пак, а и не е полезно да е вързана. Обичам да си правя прически, но харесвам правата си коса. Може да се каже, че имам хубава фигура, но от време на време ми излиза някоя пъпка и винаги е от притеснение или нещо такова. Приятелите ми в Калифорния мислеха, че съм секси, но аз не им обръщах внимание. Може и да е било така, но... нямах добри приятелки там, повече се спогаждам с момчетата, отколкото с момичетата.
Характер: За начало - обичам да се запознавам с нови хора. Когато се сближавам с някой, се привързвам много лесно и това много пъти ми е изигравало лоша шега, но въпреки това съм силна и умея да преценявам хората, вече. Добросърдечна съм и състрадателна. Харесва ми да помагам на другите, но зависи до колко те са ми помогнали и до колко ще ми помогнат. Радвам се на малките неща в живота и уважавам всички, независимо какви са. Обичам да стоя на лунна светлина и да мисля за бъдещето, а в някои случаи и за миналото. А в краен случай - за настоящето. Много обичам да свиря на пиано и на китара, а най - много да пея. Танцувам Хип - хоп, макар, че няма нищо общо с пианото, ако колкото до китарата - свиря на нея, за да мога да си акомпанирам за пеенето. Обичам да слушам бавни балади, но си падам и по бързите Дъп Степове. Всяка сутрин ходя да бягам, поне в Калифорния, а тук зависи дали ще ме е срам.
История: Ами... родена съм 1993 в Калифорния. Учех там, беше доста забавно, но когато ми казаха че ще се местим останах с отворена уста, а когато мама ме подмина ми я затвори. Почувствах се сякаш напусках убежището си, беше гадно, но обичам да се запознавам с нови хора и да откривам нови места. Пък и няма как да остана сама там. Тук ми харесва, доста уютно е ии... е приятно за живеене. Още не съм се запознала с никой, но предполагам, че ще ми допаднат хората тук. Ако не - е, нямам друг избор, после ще го мислим. Когато бях малка, много обичах да ходя с татко на риба. Беше ми толкова приятно. През 2006 се блъснахме в друга кола. Отивахме към баба, тя в един много малък град до Калифорния, тогава ни блъсна пиян шофьор. Ние не пострадахме много, само татко - нещо с главата, така и не ми казаха, но вече е жив и здрав. Мама... тя.. си беше ударила главата в стъклото и имаше кръв, а когато излезна, за да дойде до мен и после до татко и нямаше нищо. Заклевам се, видях много добре, че имаше кръв, беше ранена. После разбра защо, когато се порових малко в интернет и в дневниците в забранената и стая. Добре, че не ме беше видяла, защото сигурно щеше да ми даде да пия от кръвта и а след това да ме убие. Тя беше вампир, от тогава знам всичко за вампирите, но не съм и казала, че знам за самата нея. Въпреки това пия върбинка и тя едва ли е останала така, без да го разбере, сигурно я надушва. Не знам... простоо... бях потресена от това, че не ми е казала. Та аз съм и дъщеря, а ако срещна някой вампир. Какво ще стане? Как ще реагирам, как ще се пазя, ако нямах познанията, които бях научила заради нея. Човека в другата кола беше в доста тежко състояние, отново така и не ми казаха, бях малка, никой нищо не ми казваше. Тогава на мен ми се беше забило стъкло в лявото рамо. Изкараха го, нямаше проблеми, но имам белег, който е доста голям. | Най - добрия ми приятел в Калифорния живееше срещу нас. Имахме почти еднакви къщи, а бащите ни работеха на едно и също място. Майките ни също бяха най - добри приятелки. Следователно и ние си допаднахме. Правехме всичко заедно, защитавахме се, когато някой го нараняваше, особено момиче, отивах и и се карах, докато не му се извини, бяхме като брат и сестра. Това беше Блейк. Когато беше на 13 обаче те заминаха за тук, където сме ние сега. Надявам се да ме помни! Е, това е горе долу...
Допълнително: Мрази цигарите, дрогата и пиенето, но това не означава, че не е пробвала всичките. Обича да си поръчва пица и да я яде на прозореца в стаята си.
Лик: Kate Hudson:
10 Re: Създайте си човек! Сря Сеп 21, 2011 3:13 pm
Елена Гилбърт
Администратор!
Одобрена си, добре дошла!
11 Re: Създайте си човек! Съб Сеп 24, 2011 6:14 am
Constantine
Име
Дев. Дев Константин
Мариус. Някога носех името Мариус Форигнър, но в тази ми форма фамилията ми не ми трябва.
Дев. Дев Константин
Мариус. Някога носех името Мариус Форигнър, но в тази ми форма фамилията ми не ми трябва.
Възраст
Дев. 19-20
Мариус. 27 / 181
Външен вид
Дев. Леко ексцентричен. Небрежен и апатичен. Може да се каже, че имам собствен стил и въображение. Експериментирам с малкото дрехи, които имам и комбинациите често стават доста интересни. Имам... дълбоки, някак си по детски притеснени тъмни очи, а погледът ми излъчва невинност (каква ирония). Нормално висока съм, със стройно тяло, нито слабо, нито пълно. Никога не съм имала по кожата си нито една пъпка. Чист късмет. Единственото, което харесвам във себе си, това са устните – плътни, пълни, с прекрасни извивки и цвят, за който повечето момичета убиваха човек.
Дев. Леко ексцентричен. Небрежен и апатичен. Може да се каже, че имам собствен стил и въображение. Експериментирам с малкото дрехи, които имам и комбинациите често стават доста интересни. Имам... дълбоки, някак си по детски притеснени тъмни очи, а погледът ми излъчва невинност (каква ирония). Нормално висока съм, със стройно тяло, нито слабо, нито пълно. Никога не съм имала по кожата си нито една пъпка. Чист късмет. Единственото, което харесвам във себе си, това са устните – плътни, пълни, с прекрасни извивки и цвят, за който повечето момичета убиваха човек.
Мариус. Бях висок и добре сложен, точно копие на баща си. Никога не съм вършил тежка физическа работа, затова и нямах кой знае какви мускули, но имах осанка на аристократ и със самата си стойка респектирах хората. Обличах се богато и с вкус, точно както прилягаше на човек от моята класа. Обичах да нося черни дрехи, но гардероба ми преливаше от сиви палта и жакети, тъй като черното беше прекалено траурно в и без това мрачната обстановка на тогавъшен Лондон. Имах кестенява коса, мустаци в същия цвят и високо чело. Помня как веднъж съпругата ми отбеляза, че светлите ми сини очи режат като бръсначи... Като се замисля, май наистина бяха толкова сини.
Характер
Дев. Огън и лед. Черно и бяло. Аз съм и като котка, и като мишка; и като лъв, и като агне.
Въпреки, че на пръв поглед съм уверена в себе си, всъщност отвътре съм разкъсвана от противоречия. По принцип не съм колеблива личност, но понякога имам склонността да се колебая за нещо с дни. Но ако някой ме накара да се самоопределя, бих казала само една думичка: ексцентрична. Всъщност аз не съм на това мнение, но съдейки по реакциите на другите хора, когато говоря с тях, сигурно наистина звуча странно. Може би защото използвам прекалено много сарказъм и не си меря думите... Но това съм аз. Преди почти никога не се ядосвах – това би било ужасна загуба на време – и имах дяволско търпение, но след като това създание Мариус обсеби тялото ми, започнах често да се паля за глупости и понякога се налага да се боря с неопределимата нужда да убия някой (което е разбираемо, при положение, че приживе Мариус е бил сериен убиец). По-отмъстителна съм от преди, по-жестока, по-безмилостна и безкомпромисна.
Мариус.На пръв поглед бях най-обикновен мъж, с нищо неотличаващ се от останалите. Бях кротък, не обичах и се пазех далеч от скандали, клюки и физически саморазправи. Но след като претърпях злополука, нещо в мен сякаш се пречупи. Започнах да изпитвам силно желание, страшна нужда да причинявам смърт. Шегувах се по-малко, като използвах главно сарказъм. Лесно се ядосвах, но можех да прикривам много добре това и бях злопаметен. Все още помня кой и какво ми бе причинил, но вече си бях отмъстил по начин, който бе разбил повече от четири семейства. За хората около мен аз си бях същият кротък и добродушен мистър Форигнър, джентълмен и милостив, но коректен съдия, обаче вътрешно аз бях звяр... какъвто останах в продължение на сто осемдесет и една години.
История
Дев. Искаш да гледаш някой филм? Ела при мен, аз живея в такъв.
Когато пристигна в някой град, написвам на един лист какво ме мъчи и какво се е случило през последната седмица, пъхам листа в някоя книга, обръщам се и излизам през вратата. Този, който ще вземе да чете въпросната книга, рано или късно ще се натъкне на моите словоизлияния и може би ще си помисли, че този, който е оставил това между страниците, е луд. Но аз няма да съм там, за да променя мнението му, няма да съм там, за да му обясня как се чувствам... а той няма да е там, за да ме изслуша.
Никой никога не слуша.
Никога не съм вярвала в свръхестественото. Израснах в дом за деца, в който цареше желязна дисциплина и в който се оформи рационалния ми начин на мислене, който отхвърляше като възможно всяко нещо, на което не бях станала свидетел със собствените си очи. И тъй като в дома нямаше призраци и такива неща, може би заради това бях такъв скептик.
Но след време това коренно се промени.
Измежду всекидневния терор от страна на възпитателите, ние, изоставените деца, си имахме свой собствен свят, в който бяхме равни на възрастните. Така, например, само на петнайсет годишна възраст, тласкана от желанието да припечеля малко пари, реших да изпълня една поръчка, която ми връчи по-големият брат на едно момче. Тя представляваше да занеса един пакет на някакъв човек в определен час, на определено място. Така бях неволно замесена в мафията, тъй като се оказа, че в пакета имаше наркотици. Дрога, която струваше милиони. Веднъж хората, за които се оказа, че работя, ме заплашиха с досещате се какво, ако отмъкна някой пакет от дрогата, ако издам на някой за заниманията ни или се откажа от този бизнес. И аз не направих нищо от това – страхувах се за живота си. Този страх ме превърна в престъпник – от трафикант се издигнах до дилър и си останах на това ниво. Когато излязох от дома наркобизнеса беше единственото, което имах. Но аз се опитах да го оставя настрана и да заживея нормално, да издиря родителите си и да си разчистя сметките с тях. Да имам собствено семейство, да съм уважавана и да прогоня призраците на миналото.
Но не се получи. Точно когато бях изпаднала в жестока криза, един друг призрак реши да ми съсипе живота. Когато казах, че не може да стане по-зле, не мислех, че Съдбата щеше да го приеме като предизвикателство. Така този Мариус Форигнър, призракът на живял през деветнайсети век съдия-сериен убиец, ме обсеби и заживя в мен. Двамата делихме в продължение на година и все още делим едно тяло, едно сърце, един ум... Понякога не можех да се контролирам, осъзнавах какво върша, но не можех да се престана. Веднъж дори без малко да не убия една жена – ножът вече беше на гърлото й, когато успях да поема контрол над тялото си и да спра. На моменти ме обземаха налудничави импулси, силни като ураган, които помитаха цялото ми същество. Но, за щастие, с времето се научих да не отстъпвам тялото си на Мариус и отслабих властта му над мен, но той все още бе в състояние да ме подлуди.
Затова започнах да пътувам по света, търсейки някой, който да ме освободи от това проклятие.
Мариус. Годината беше 1854. Беше зима. Тогава, след като продадох душата си на един демон, аз се самоубих. Просто не исках да причинявам повече смърт, не исках да погубвам невинни животи, въпреки че имах нужда да го правя. Не исках да съсипвам семейството си и да ги обременявам с това проклятие, което беше по-ужасно и от Ада.
Всичко започна като обикновен инцидент. Тъй като бях съдия и бях затворил много непоправими престъпници зад решетките, много хора от престъпните среди ми имаха зъб. На няколко пъти се бяха опитали да ме убият, но аз се отървах благополучно. С изключение на последния път.
Нямах си никаква идея, че човекът, който ми сервира сутрешното кафе в „Кафенето на Рейчъл”, е бил братът на един закоравял крадец, който осъдих и затворих година преди да дойде този ден. Въпросният човек бе подправил кафето ми с много отрова и ще от първата глътка аз се почувствах зле, след секунди тялото ми започна да се гърчи като настъпен червей и след минута всичко започна да потъва в мрак, преди да изгубя съзнание. Официално съм бил мъртъв близо две минути, в които докторите се вайкали над трупа ми и споделяли колко разстроени били от смъртта на „честния и благороден съдия Форигнър”.
Обаче се бе случило чудо. След тези две минути се събудих, като имах чувството, че бе изминала цяла вечност. Но се събудих променен, лош... Събудих се звяр. Коварен. След като истерията покрай възкръсването ми утихна, аз започнах да изпитвам тази нужда да убивам, този животински инстинкт да разрушавам, че бродех по цели нощи из улиците на Лондон, в опити да потисна чувствата си. Скришом пиех и си инжектирах кокаин, а пред обществото бях света вода ненапита.
Обаче с времето желанието ставаше все по-голямо и по-голямо, докато накрая не започна да ме задушава и дори не помня как се бях добрал до някаква млада жена, която се оказа първата ми жертва. И след като тя издъхна в ръцете ми, ме заля такова смазващо облекчение, че нямам думи да го опиша.
Жертвите ми увеличаваха броя си с всяка седмица, с всеки месец... Веднъж се опитах да се самоубия, но ме спасиха. Месец след това срещнах един окултист, който ме въведе в „забраненото изкуство” и наученото ме накара „случайно” да се „натъкна” на един демон, който купи душата ми в замяна на протекция и дълъг живот за семейството ми. Да бъда без душа беше още по-ужасно, защото с душата ми си отиде и съвестта, а с нея – съзнателното и морално желание да не убивам. Затова направих втори опит да отнема собствения си живот, убеждавайки се, че не заслужавам да живея.
Този път успях.
И се превърнах в това, което съм сега – демон. Безплътна зла енергия, която обладава хората и ги прави свои марионетки.
Всичко започна като обикновен инцидент. Тъй като бях съдия и бях затворил много непоправими престъпници зад решетките, много хора от престъпните среди ми имаха зъб. На няколко пъти се бяха опитали да ме убият, но аз се отървах благополучно. С изключение на последния път.
Нямах си никаква идея, че човекът, който ми сервира сутрешното кафе в „Кафенето на Рейчъл”, е бил братът на един закоравял крадец, който осъдих и затворих година преди да дойде този ден. Въпросният човек бе подправил кафето ми с много отрова и ще от първата глътка аз се почувствах зле, след секунди тялото ми започна да се гърчи като настъпен червей и след минута всичко започна да потъва в мрак, преди да изгубя съзнание. Официално съм бил мъртъв близо две минути, в които докторите се вайкали над трупа ми и споделяли колко разстроени били от смъртта на „честния и благороден съдия Форигнър”.
Обаче се бе случило чудо. След тези две минути се събудих, като имах чувството, че бе изминала цяла вечност. Но се събудих променен, лош... Събудих се звяр. Коварен. След като истерията покрай възкръсването ми утихна, аз започнах да изпитвам тази нужда да убивам, този животински инстинкт да разрушавам, че бродех по цели нощи из улиците на Лондон, в опити да потисна чувствата си. Скришом пиех и си инжектирах кокаин, а пред обществото бях света вода ненапита.
Обаче с времето желанието ставаше все по-голямо и по-голямо, докато накрая не започна да ме задушава и дори не помня как се бях добрал до някаква млада жена, която се оказа първата ми жертва. И след като тя издъхна в ръцете ми, ме заля такова смазващо облекчение, че нямам думи да го опиша.
Жертвите ми увеличаваха броя си с всяка седмица, с всеки месец... Веднъж се опитах да се самоубия, но ме спасиха. Месец след това срещнах един окултист, който ме въведе в „забраненото изкуство” и наученото ме накара „случайно” да се „натъкна” на един демон, който купи душата ми в замяна на протекция и дълъг живот за семейството ми. Да бъда без душа беше още по-ужасно, защото с душата ми си отиде и съвестта, а с нея – съзнателното и морално желание да не убивам. Затова направих втори опит да отнема собствения си живот, убеждавайки се, че не заслужавам да живея.
Този път успях.
И се превърнах в това, което съм сега – демон. Безплътна зла енергия, която обладава хората и ги прави свои марионетки.
Вид
Дев. Човек до мозъка на костите си... или поне така смятам.
Мариус. Дев мисли, че е обладана от призрак, но всъщност аз съм демон.
Дарба
Дев. Имам набито око, ако това може да се нарече „дарба”, и детайлите не ми убягват. Това би ме направило вторият Шерлок Холмс, но този вариант далеч не е моя перспектива.
Мариус. Мога да обсебвам човешки същества и да поемам контрол над телата и чувствата им, правейки с тях каквото си поискам.
Дев. Имам набито око, ако това може да се нарече „дарба”, и детайлите не ми убягват. Това би ме направило вторият Шерлок Холмс, но този вариант далеч не е моя перспектива.
Мариус. Мога да обсебвам човешки същества и да поемам контрол над телата и чувствата им, правейки с тях каквото си поискам.
Допълнителна информация
Дев. Обикновено пътувам на стоп от град на град, тъй като нямам собствена кола, а и не ми се занимава да крада някоя, въпреки че на един два пъти го бях направила и ме бяха заловили. Често водя вътрешни монолози с Мариус Форигнър, който, за мое учудване и объркване, на няколко пъти ми бе спасил живота. Щом пристигна в един град, преглеждам местните вестници и обяви, търся и разпитвам за различни екстрасенси или специалисти в областта на свръхестественото, които да ме освободят от Форигнър.
Мариус. Тя си мисли, че аз ще се лиша от удоволствието да живея в нея. Постоянно търси помощ от шарлатани и истински медиуми, от аматьори и добри окултисти, но не знае, че докато аз не пожелая, тя няма да се отърве от мен. Макар, че я измъчвам вече година и нещо, все пак, някъде дълбоко в демоничната ми същност изпитвам някаква симпатия към това момиче, което така стоически понася моите мъчения и дори успя да устои на желанието да убива по-дълго, отколкото аз самият бях успял.
12 Re: Създайте си човек! Съб Сеп 24, 2011 10:21 am
Елена Гилбърт
Администратор!
Защо си правиш два човека? ;дд Избери си един от двамата и ще бъдеш одобрена!
Съобщение [Страница 1 от 1]
Similar topics
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
|
|
|