Каролайн се усмихна мило на Алекс. Момичето и се струваше много мило и приятно, а и имаше нещо особено в нея. Каролайн не можеше да определи какво точно, но го чувстваше. Може би, защото се предкривше в нея или може би, защото си мислеше, че момичето крие нещо. Кой знае. Е, ако поискаше да разбере дали е второто имаше много лесен начин за това, все пак е вампир, но не искаше да прибягва до такива средства.
На нея и харесваха привилегиите, които имаше като такава, но в момента искаше да си спомни дните, когато беше просто едно най-обикновено русо и красиво момиче. Най-големият плюс във всичко това беше, че тя винаги щеше да си остане такава, макар и да използва човешка кръв, за да се храни. Тя погледна Алекс със обичайният си свеж и ведър поглед и усмивка на лицето
-Ами аз съм израстнала тук. Като хобита мога да посоча пеене, рисуване, пазаруване, клюкарстване.
Тя наистина се затрудни в това да разкаже за себе си. Може би, защото се обичаше твърде много и винаги мислеше, че е прави и света се върти около нея.
-Гадже и аз?!? Сериозно ли?! Аз не съм харесвала и излизала някой за повече от 2-3 дни. Ако това го броим за гадже, значи скоро се разделих с последния
Русокоската се засмя сладко. Погледна отново към Алекс, докато оправяше косата си.