Скалите!

Беше един топъл и слънчев ден. Джес стигна до плажа и паркира колата си близо до скалите. Свали сандалите си и ги хвана с едната ръка. Тръгна бавно по пясъка, а вятъра вееше червената й коса. Младата вампирка си спомняше последния път, когато се разхождаше спокойно на плажа и не й пукаше, че някой може да я види. Свали дрехите си и остана по бански. Със свръхестествена скорост се затича към водата и силно се хвърли вътре. Постоя отдолу около една минута и се появи на повърхноста.
- Обичам лятото! - извика силно, без да я е страх, че някой ще я чуе.
Напротив, искаше й се някой да я чуе, но това надали щеше да стане на такова осамотено местенце.

Червенокоската се сепна и се огледа. Чак сега забеляза русата главица, която както нея, се подаваше над водата. За секунди доплува при нея и се ухили глуповато.
- Здравей момиче, което обича лятото, като мен. - каза тя, все още с усмихнато личице. - Аз съм Джесика, Джес или Джей. А ти коя си? - попита и повдигна леко едната си вежда.
Още като дете, я бяха научили да го прави и тя много се радваше, че го може. После малката червенокоска отново се върна в реалността и се сети, че за пръв път от много време е мила с някой. Е, явно това местенце й действаше така.

Момичето се засмя с веселото си гласче и после внезапно, както се бе засмяла, просто спря.
- Ами, от около два века. Не са кой знае колко много. Но пак се гордея със себе си. Оцелях, и то доста. - усмихна се и хвана нослето си.
След малко вече плуваше под водата, там, където трябваше да са рибите, но тях ги нямаше. Знаеха, че тук има хищници, затова бяха избягали надалеч. След малко, с мокра червена коса, се появи на повърхността и се засмя отново.
- Ти от колко време си вампир, Сали? - попита и пак повдигна едната си вежда.
Обожаваше да го прави, затова и го правеше.