Adriana Lima
Име: Исабела Лайтууд
Години:19 / доста
Дарба: Прокарва електричество чрез допир
Раса:Демон
Описание: /минимум 4 реда/Тя е едно много красиво момиче. Кожата й е бледа нежна, фина като коприна.
Привидно толкова крехка и ранима, сякаш от стъкло , а всъщност толкова здрава
и непроницаема. Очите.. Те са едно от на-запленяващите неща що се отнася до
момичето. Сини, игриви, пълни с живот, обрамчени от гъсти мигли. Устните
плътни и запленяващи, привличат всяко едно мъжко създание. Косата,шоколадова.. Тялото й привлекателно, сексапилно, добре оформено.
Характер: Не обича да споделя с никого,обича сама да изживява драмите си. Умее да
прощава
единствено на близките си,но ако някой друг я нарани психически или физически
би го съсипала без да й мигне окото. Впечатлението което оставя у хората е
често точно обратното на това което в същност е. Тя се държи
мило,първоначално,но ако нещо не става на нейната започва да буйнства. Винаги
подбира правилните думи и често може да омае някой единствено с тях. Никога не
е съжалявала за това което прави и може би никога не би съжалила,голямото й его
и гордост не биха й го позволили. Влиза в положението на някой хора,просто
защото е изживяла същото като тях,но смята че никога не бива да се привързваш
към нещо,така или иначе то ще си тръгне рано или късно . Притежава голямо
чувство
за хумор,сарказмът й е любимо нещо. Не би свела глава пред никого,поне докато
не се влюби,а направили го би направила всичко за другия.
История: /над 6 реда/Ако някой някога ми каже че не е изпитвал страх от мрака няма да му повярвам. Само тези родени в мрака не се страхуват от него. Тези като мен. Казвам се Исабела Лайтууд,,но предпочитам да ми казват Лиса. родена съм в Ада или по-точно съм създадена там. Баща ми се нарича Луцифер,а майка ми? Нямам такава. Никога не си спомням да съм имала,винаги съм имала единствено татко. Детiвото ми премина съвсем нормално,ако изключим хилядите души,чиито стонове ми служеха за приспивна песен,всичко бе нормално. Аз не бях обикновен демон,бях сукуба. За това когато навърших 17 отидох на земята,все пак трябваше да върша това за което бях родена. Първоначално само убивах,но после започнах да се възползвам от човешките същества,беше ми лесно те бяха свикнали някой да ги използва,да ги лъже и мами.
Но след това срещнах своя най-добър приятел,които и до ден днешен ме вкарва в правия път,до колкото е възможно.