Екипа на rpg-vampirediaries.bulgarianforum.net
Join the forum, it's quick and easy
The Vampire Diaries RPG!
Вход
Latest topics
Г Л А С У В А Й Т Е!
Starbucks coffee!
3 posters
Съобщение [Страница 1 от 1]
2 Re: Starbucks coffee! Пет Сеп 16, 2011 4:50 pm
Sally Clermon
Модератор!
Колко бързо бе свършило лятото.Сутринта се бях събудила премръзнала.Трябваше да сменя леките летни дрешки.
Бях седнала в едно кафене.На диванчето до прозореца ,от където имах страхотна гледка към жълтите листа които бавно падаха от дърветата и образуваха малки купчинки по улицата ,които децата весело ги подритваха.
Взех чашата кафе от масичката и отпих няколко глътки ,но отново го върнах на подложката.Бе толкова горещ.Все пак съм вампир.Хладнокръвно.
Обърнах се към всички във кафенето и се заслушах във думите им,мислите им.Хората бяха толкова забавни същества.
Никога не съм била и никога няма да бъда човек.
Вампир.Енергията ми засечи подобна.Вампир бе влязал във кафенето.Погледа ми зашари напред назад.Не можех да го намеря,е ще го преживея.
Облегнах се назад и отново взех чашата,но само я държах.Заслушана във мислите на хората.
-Свободно ли е ?
Мигновенно погледнах от къде идва гласа.Усмихнах се.
-Да.
Бях седнала в едно кафене.На диванчето до прозореца ,от където имах страхотна гледка към жълтите листа които бавно падаха от дърветата и образуваха малки купчинки по улицата ,които децата весело ги подритваха.
Взех чашата кафе от масичката и отпих няколко глътки ,но отново го върнах на подложката.Бе толкова горещ.Все пак съм вампир.Хладнокръвно.
Обърнах се към всички във кафенето и се заслушах във думите им,мислите им.Хората бяха толкова забавни същества.
Никога не съм била и никога няма да бъда човек.
Вампир.Енергията ми засечи подобна.Вампир бе влязал във кафенето.Погледа ми зашари напред назад.Не можех да го намеря,е ще го преживея.
Облегнах се назад и отново взех чашата,но само я държах.Заслушана във мислите на хората.
-Свободно ли е ?
Мигновенно погледнах от къде идва гласа.Усмихнах се.
-Да.
3 Re: Starbucks coffee! Пет Сеп 16, 2011 4:59 pm
Иън Петрели
Вампир!
В новият град беше забавно.Пълно с толкова неразбиращи хора,но и чудовища,като мен.Лятото мина за мое съжаление,любимият ми сезон.Мразех зимата,макар да не ми беше студено.
Облякох едни сини дънки,синя риза и обувки и излезнах.Исках да се порадвам на последните топли дни.
Докато се разхождах срещтнах няколко вампира,разбира се веднага се усетихме и се обръщахме един към друг.
Бях сложил ръце в джобовете си и блеех,както винаги по улиците.Пред очите ми излезна един надпис на кафене.
-Супер Старбъкс.-Казах си и отворих вратата на кафенето,като веднага усетих погледа на един вампир върху мен.Поръчах си едно кафе и реших да видя дали е така.
-Здравей.Може ли да седна?-Попитах,като леко се усмихнах,а момичето се съгласи.
Отпих една глъдка от кафето,като го оставих на стъклената маса пред мен и се облегнах на стола.
-Не се ли чудиш,защо седнах точно тук?-Попитах я,като лека мръднах устните си.
Облякох едни сини дънки,синя риза и обувки и излезнах.Исках да се порадвам на последните топли дни.
Докато се разхождах срещтнах няколко вампира,разбира се веднага се усетихме и се обръщахме един към друг.
Бях сложил ръце в джобовете си и блеех,както винаги по улиците.Пред очите ми излезна един надпис на кафене.
-Супер Старбъкс.-Казах си и отворих вратата на кафенето,като веднага усетих погледа на един вампир върху мен.Поръчах си едно кафе и реших да видя дали е така.
-Здравей.Може ли да седна?-Попитах,като леко се усмихнах,а момичето се съгласи.
Отпих една глъдка от кафето,като го оставих на стъклената маса пред мен и се облегнах на стола.
-Не се ли чудиш,защо седнах точно тук?-Попитах я,като лека мръднах устните си.
4 Re: Starbucks coffee! Пет Сеп 16, 2011 5:09 pm
Sally Clermon
Модератор!
-Ами защото сме еднаква раса..
Казах аз без да се замислям.Но с леко объркано изражение.Това ли бе правилния отговор,или бе друг.Всъщност не ми се ровеше в съзнанието му за да знам на колко е и дали е първороден като мен.Забавно е да си говориш с нови , осовенно ако си по-стар от света.
-А ти знаеш ли защо се съгласих?
Попитах и се засмях за секунда.Хм,дали съм го виждала преди.Бях в града от днес?Да!Трябва да си видя къщата,искам съквартиранти,но трудно се навиват.Новата в града.Но всъщност не,това бе едно от най-посещаваните места.Просто го правех пред век.
-Аз съм Сали..
Представих му се и една усмивка отново се появи на лицето ми.Отново погледа ми отби към прозореца,но там не се случваше нищо.
Света често ми се струваше прекаленно скучен,но за толкова стар вампир като мен много неща бяха скучни.Вълнуващите неща във живота ми бяха много малки.
Казах аз без да се замислям.Но с леко объркано изражение.Това ли бе правилния отговор,или бе друг.Всъщност не ми се ровеше в съзнанието му за да знам на колко е и дали е първороден като мен.Забавно е да си говориш с нови , осовенно ако си по-стар от света.
-А ти знаеш ли защо се съгласих?
Попитах и се засмях за секунда.Хм,дали съм го виждала преди.Бях в града от днес?Да!Трябва да си видя къщата,искам съквартиранти,но трудно се навиват.Новата в града.Но всъщност не,това бе едно от най-посещаваните места.Просто го правех пред век.
-Аз съм Сали..
Представих му се и една усмивка отново се появи на лицето ми.Отново погледа ми отби към прозореца,но там не се случваше нищо.
Света често ми се струваше прекаленно скучен,но за толкова стар вампир като мен много неща бяха скучни.Вълнуващите неща във живота ми бяха много малки.
5 Re: Starbucks coffee! Пет Сеп 16, 2011 5:22 pm
Иън Петрели
Вампир!
-Нямам си и на идея.-Засмях се.
Ммм първороден вампир,ще е забавно,освен,ако не е от надувките.Дано не е от тях.
Момичето се представи.Казваше се Сали.
-Аз съм Иън и на мен ми е приятно.-Кимнах с глава отново отпих от кафето си.Погледнах към картонената чаша и леко ударих с два пръста по нея,като тя започна да се клати и падна,но не се разля,защото имаше предпазен капак.дигнах я отново и започнах да си играя с нея в ръката си.
-Мислех,че първородните сте в някой дворец и там царувате.-Пошегувах се.Интересна ми е реакцията и.Аз бях човек на риска,мразех страхливците,какво като е по стара от мен,аз да не съм дете за да не мога да се пазя.
Ммм първороден вампир,ще е забавно,освен,ако не е от надувките.Дано не е от тях.
Момичето се представи.Казваше се Сали.
-Аз съм Иън и на мен ми е приятно.-Кимнах с глава отново отпих от кафето си.Погледнах към картонената чаша и леко ударих с два пръста по нея,като тя започна да се клати и падна,но не се разля,защото имаше предпазен капак.дигнах я отново и започнах да си играя с нея в ръката си.
-Мислех,че първородните сте в някой дворец и там царувате.-Пошегувах се.Интересна ми е реакцията и.Аз бях човек на риска,мразех страхливците,какво като е по стара от мен,аз да не съм дете за да не мога да се пазя.
6 Re: Starbucks coffee! Пет Сеп 16, 2011 5:34 pm
Sally Clermon
Модератор!
-Боже ,не!
Реагира малко остро на шегата му.Защото всъщност доста новородени си имаха дворец и какво ли не.И аз имах, но убиха родителите ми и аз заживях нормално.Това определено не бе точната дума.
-Не.Ние само сме по-силни ,стари и .. ами всичко се върти около това.
Казах аз.Посегнах към чашката и отпих.Все още стоеше вряло.Оставих го на масата и сините ми очи се вгледаха в кафето.Включих една от дарбите които бях копирала през годините.
Чашката стана студена и дарбата вече бе изключена.
Отново поех чашката и отпих.Най-сетне!Помислих си и отново върнах вниманието на вампира.
-И чета мислите ти .. така,че.. спри да мислиш,че можеш да се пазиш от първороден.
Голяма част от мен искаше да го издразни ,а още по-голяма знаеше ,че е вярно.Все пак можех да го накарам даже да се самоубие.Можех да му въздайствам.
Реагира малко остро на шегата му.Защото всъщност доста новородени си имаха дворец и какво ли не.И аз имах, но убиха родителите ми и аз заживях нормално.Това определено не бе точната дума.
-Не.Ние само сме по-силни ,стари и .. ами всичко се върти около това.
Казах аз.Посегнах към чашката и отпих.Все още стоеше вряло.Оставих го на масата и сините ми очи се вгледаха в кафето.Включих една от дарбите които бях копирала през годините.
Чашката стана студена и дарбата вече бе изключена.
Отново поех чашката и отпих.Най-сетне!Помислих си и отново върнах вниманието на вампира.
-И чета мислите ти .. така,че.. спри да мислиш,че можеш да се пазиш от първороден.
Голяма част от мен искаше да го издразни ,а още по-голяма знаеше ,че е вярно.Все пак можех да го накарам даже да се самоубие.Можех да му въздайствам.
7 Re: Starbucks coffee! Пет Сеп 16, 2011 5:51 pm
Иън Петрели
Вампир!
Усмихнах се.
-Извинявай,малко съм си припрян.От къде си?-Попитах я.
Слънцето залезе и вечерта настъпи.
Обърнах се към прозореца и луната се показа.Беше красиво,както и момичето при,което бях седнал.Знаех,че ще ме чуе.
- С кой си тук?-Попитах,като извадих една кутия цигари от джоба си заедно със запалка и се запалих една,като оставих кутята на масата.
-Пушиш ли?
-Извинявай,малко съм си припрян.От къде си?-Попитах я.
Слънцето залезе и вечерта настъпи.
Обърнах се към прозореца и луната се показа.Беше красиво,както и момичето при,което бях седнал.Знаех,че ще ме чуе.
- С кой си тук?-Попитах,като извадих една кутия цигари от джоба си заедно със запалка и се запалих една,като оставих кутята на масата.
-Пушиш ли?
8 Re: Starbucks coffee! Пет Сеп 16, 2011 6:05 pm
Sally Clermon
Модератор!
-Вече не помня от къде съм..
Бързият мо отговор и самата истина.Голяма част от миналото ми бе забравено,но кой ще помни такова количество информация.
Слънцето залезе ,но Луната побърза да освети.Доста хора си тръгнаха от кафенето.Може би се знаеше за мистериозните неща тук.Почти всеки ден се обявяваха изчезнали хора.Тотално се разсеях.Но все пак чухвах мислите му,дори и часта за мен.Но реших да не обърна внимание на това.
-Със себе си.Ти?
Отговорих на въпроса му.В този момент той извади кутийка цигари и запали.О,как не се сетих.Преди той да ме пита дали пуша , аз вече издишах от сивкавия дим.
пп. Мене ще ме няма за малко , трябва да ям .. пожелай ми късмет хДД
Бързият мо отговор и самата истина.Голяма част от миналото ми бе забравено,но кой ще помни такова количество информация.
Слънцето залезе ,но Луната побърза да освети.Доста хора си тръгнаха от кафенето.Може би се знаеше за мистериозните неща тук.Почти всеки ден се обявяваха изчезнали хора.Тотално се разсеях.Но все пак чухвах мислите му,дори и часта за мен.Но реших да не обърна внимание на това.
-Със себе си.Ти?
Отговорих на въпроса му.В този момент той извади кутийка цигари и запали.О,как не се сетих.Преди той да ме пита дали пуша , аз вече издишах от сивкавия дим.
пп. Мене ще ме няма за малко , трябва да ям .. пожелай ми късмет хДД
Съобщение [Страница 1 от 1]
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите